Какъв е стандартът за контрол на дебелината за повърхностния слой Terrazzo на сглобяеми панели? Какви проблеми могат да възникнат, ако терацото на сглобяемите панели е твърде дебело или твърде тънко?

Контролен стандарт и проблемен анализ на дебелината на сглобяем панелен терацов повърхностен слой
1, Стандарт за контрол на дебелината
Съгласно „Кодекс за приемане на качеството на строителството на строително наземно инженерство“ (GB 50209-2010) и практиката в индустрията, дебелината на повърхностния слой от терацо сглобяема плоча (с изключение на свързващия слой) трябва да се контролира между 12 mm и 18 mm, което трябва да се определи според размера на частиците на камъка. Например:

Обикновен терацо: Размерът на каменните частици е малък и дебелината на повърхностния слой може да се приеме като 12 mm до 15 mm;
Усъвършенствано терацо (като цветни и големи-размери камъни): За да се осигури равномерно разпределение на каменните частици и гладкост на повърхността, дебелината на повърхностния слой трябва да бъде увеличена до 15mm~18mm и дори до 25mm~30mm (като например при използване на метода на "семена" за полагане на големи-размери камъни).
2, Проблеми, причинени от прекалено дебел или тънък повърхностен слой
1. The surface layer is too thick (>18 мм)
Повишен риск от напукване:
Прекомерната дебелина на повърхностния слой може да доведе до увеличаване на напрежението при свиване на цимента, особено когато основата е неравномерна или има температурни промени, които лесно могат да причинят пукнатини. Например, ако почвата за засипване на базовото ниво не е уплътнена правилно или има голяма разлика в слягането при изкопа на тръбопровода, прекалено дебелият повърхностен слой ще се напука поради концентрация на напрежение.
Кух барабан и отделяне:
Когато повърхностният слой е твърде дебел, свързващият слой циментова суспензия може да не проникне напълно в основния слой, което води до слабо свързване. Ако лентата на решетката не е здраво закрепена или циментовата суспензия на повърхностния слой е положена твърде високо, лентата на решетката няма да бъде изложена ясно, което допълнително отслабва връзката между повърхностния слой и основния слой, което лесно може да причини вдлъбнатини.
Нарастващите разходи за строителство:
Увеличаването на използването на материали директно увеличава разходите, а прекалено дебелият повърхностен слой изисква по-дълго време за втвърдяване, удължавайки периода на строителство.

2. Повърхностният слой е твърде тънък (<12 mm)
Намалена устойчивост на износване:
Износоустойчивостта на терацото зависи от дебелината на връзката между каменните частици и цимента. Когато повърхностният слой е твърде тънък, каменните частици не са достатъчно изложени и повърхността е склонна към износване, особено в зони с висок поток като индустриални цехове и болнични коридори. След износване основният слой лесно се излага, което се отразява на експлоатационния живот.
Неравномерно излагане на каменни частици:
Тънкият повърхностен слой може да доведе до неравномерно разпределение на каменните частици, като някои зони имат твърде много открити каменни частици, а други имат недостатъчно експониране, което се отразява на декоративния ефект. Например, ако повърхностният слой на цветното терацо е твърде тънък и разпределението на пигмента е неравномерно, има вероятност да се появи разлика в цвета.
Трудност при осигуряване на плоскост:
Когато повърхностният слой е твърде тънък, малките неравности на основния слой ще бъдат директно отразени в повърхностния слой, което ще доведе до неравна повърхност. Ако фугите или крайните фуги на сглобяемите панели не са залети плътно и повърхностният слой е твърде тънък, това ще увеличи разликата във височината на фугите на панелите и ще повлияе на комфорта при използване.

3, Ключови строителни контролни точки
Масово лечение:
Отстранете плаващата каша и петна от масло от основния слой и използвайте телена четка или длето, за да го почистите до твърд основен слой;
Почвата за запълване трябва да се уплътнява слой по слой, като съдържанието на влага се контролира в рамките на оптималния диапазон, за да се избегне смесването на замръзнала почва или кубчета лед.
Решетъчна лента:
Разделителната лента се фиксира с циментова каша, като горната част е с 4 mm до 6 mm по-ниска от повърхностния слой, за да се осигури равномерно разпределение на каменните частици;
Оставете празнина от 15 mm до 20 mm в пресечната точка на разделителните ленти, за да предотвратите натрупването на каменни частици по време на полиране.
Полагане на повърхностен слой:
Обемното съотношение на цимент към каменни частици трябва да се контролира от 1:1,5 до 1:2,5, а вискозитетът трябва да се основава на стандартната степен на потъване на конуса от 30 mm до 35 mm;
Дебелината на повърхностния слой трябва да бъде еднаква, като се избягват твърде високи или твърде ниски локални зони. След полагането трябва да се уплътни чрез валцуване с валяк.
Процес на полиране:
Възприемане на метода "две суспензии и три смилания", а именно грубо смилане (60 #~80 # шлифовъчно колело), ​​средно шлайфане (120 #~180 # шлифовъчно колело) и фино шлайфане (240 #~320 # шлифовъчно колело), ​​като всеки процес на полиране е последван от допълнителна суспензия и смилане;
При полиране спецификациите на шлифовъчния камък трябва да са пълни, за да се избегне използването на твърде много големи шлифовъчни камъни, което може да причини недостатъчно излагане на разделителните пръти.